Уши, нос и гърло информация

Риносептопластика

Обща информация за операцията

Риносептопластиката е сложна хирургична процедура и има за цел да промени външния вид на носа, неговите структури и функция. Тя може да намали или увеличи носа, да промени формата или очертанията на гърба на носа и носния връх, ноздрите и да промени ъгъла между носа и горната устна.

Операцията се извършва под обща анестезия. Продължителността, в зависимост от сложността й, е между 60 и 150 минути. Операцията може да бъде извършена с еднодневен или двудневен болничен престой. Обикновено се препоръчва 10–20 дневно отсъствие от работа, поради наличието на фиксираща външна превръзка, отоци и кръвонасядания около очите, носна тампонада и силиконови плаки в носа.

Достъпите за риносептопластика могат да бъдат външен или вътрешен (ендоназален). Едновременно с ринопластичните процедури се извършва и септопластика при затруднено носно дишане, вследствие изкривена носна преграда и с цел редукция на външния нос. Риносептопластичните процедури в пълния си обем включват:

  • Септопластика (корекция на носната преграда);
  • Субмукозна електрокоагулация (редукция) на долни носни конхи ;
  • Резекция на гърба на носа (триангуларни хрущяли и костна гърбица);
  • Трансверзална остеотомия;
  • Медиална остеотомия;
  • Латерални остеотомии;
  • Моделиране на аларните и триангуларни хрущяли и оформяне на носния връх;
  • Поставяне на пластинки фиксиращи носната преграда;
  • Външна фиксираща превръзка за срок от 7 до 10 дни.

Риск от ринопластика

Всяка хирургична процедура има определен риск от нежелани ефекти и усложнения, които трябва да бъдат разбрани и оценени. Всяка хирургична процедура има определени граници. Внимателно следва де се прецени риска от операцията спрямо очакваните подобрения след нея. Ринопластиката е операция, която се извършва върху живи тъкани, които биха могли да реагират по различен начин на хирургическата травма – възпаление, фиброза, цикатризация, което означава, че не винаги реалните резултати биха могли да са идентични с желаните.

  • Кървене — кървенето по време на операция е необилно и не налага кръвоприливане. Ако е необходимо в екстремни условия се прилагат вливания на кръвозаместващи течности, или се кръвопреливане с едноименна кръвна група, предварително изследвана за наличие на HIV и други от оторизирани от МНЗ кръвни банки и лаборатории. Следоперативно, след сваляне на тампонадата (ако има такава) от носната кухина следва обичайно необилно кървене, което обикновено не налага мероприятия по спирането му, тъй като следва спонтанното му преустановяване. С оглед предпазване от кървене се препоръчва да не се приемат антикоагуланти и аспирин преди операцията, както и да се избягва извършване на операцията около месечния цикъл на жените.
  • Инфекция — наблюдава се рядко след операцията. Поради това е необходимо пациентите да бъдат клинично здрави преди започване на операцията. Инфекциите след ринопластика се лекуват с обичайните антибиотици, а рядко пациентите могат да бъдат хоспитализирани.
  • Белези — след ендоназален достъп не се очакват видими белези. При външен достъп белегът в областта на колумелата е незначителен и след няколко месеца обикновено се заличава.
  • Оток на меките тъкани на лицето и клепачите — обикновено е незначителен, но е възможно след медилална и латерални остеотомии да се ангажира и по голяма част от клепачите. Той не налага специално лечение и отзвучава спонтанно до няколко дни.
  • Болка след операция – обикновено болката след операция е незначителна и се копира с обичайните аналгетици.
  • Променена чувствителност на кожата — тя е преходна и се дължи на травмата на нервните окончания инервиращи носа и носната кухина.
  • Асиметрия и неравности на външния нос — нормално човешкото лице е асиметрично. Възможни са различни вариации на асиметрия от едната и другата страна след операцията.
  • Перфорация на носната преграда – може да се появи в резултат на отслабване или некроза на хрущяла при следоперативна инфекция или при разкъсване на лигавицата при силно изкривена носна преграда. Това може да протече безсимптомно в повечето случаи или да предизвика оплаквания от образуване на засъхнала секреция (кори) или появата на свиркаш звук при дишане.
  • Редуциращата риносептопластика (намаляващата обема на носа) може да доведе до стеснение в носната кухина с последващо намалено носно дишане.
  • Провеждането на остеотомии, може да увреди орбитата, поради нейната близост.
  • Ринопластиката е процедура, която цели промяна на големината на носа, промяна на върха на носа, отстраняване на гърбицата на носа, промяна на ъгъла между носа и горната устна с цел подобряване на естетическия вид на носа.

Крайните промени не винаги съвпадат с прогнозираните поради наличие на индивидуални особености на заздравяването на раните, образуване на сраствания и фиброза, които биха могли да влияят на окончателния резултат от операцията.

Ринопластиката е сравнително лека за понасяне операция. Престоят в болничното заведение, след провеждането и е обикновено 24 до 48 часа. На следващият ден оперираните могат да се обслужват самостоятелно и да изпълняват ежедневните си задължения. Възстановителният период е между 7 и 20 дни и зависи от обема на операцията, нанесената травма, индивидуалните особености на пациента: пол, възраст, вредни навици, вредно влияние на обкръжаващата среда, добавяне на остри вирусни инфекции, физическа активност и пр. Носната тампонада (ако има такава) се отстранява 24–48 часа след операцията, а носните плаки и фиксиращата външна превръзка след 7–10 дни. След операцията е възможно изтичане на кръвениста секреция от носа. При по-сериозно кървене — изтичане на ясна кръв от носа, се обадете на вашия лекар. След свалянето на тампонадата, дишането през носа остава все още затруднено поради отока и засилената секреция. То се подобрява след свалянето на силиконовите плаки. За по-добра хигиена на носа и изчистване на секрецията е необходимо промиване на носните кухини с физиологичен разтвор или стерилна морска вода. В следоперативния период се изписват антибиотици за предпазване от инфекция както и обезболявящи медикаменти. Окончателният резултат от риносептопластиката може да се очаква от шест месеца до една година след операцията.