Риносинуитът представлява възпаление на лигавицата на носа и синусите. Причините за развитието на риносинуит най-често са: алергия (особено към аспирин и съчетана с бронхиална астма); инфекция; структурни аномалии водещи до стесняване на отворите на синусите и затрудняващи дренажа на секреция от тях; други неидентифицирани фактори като вредни изпарения и постоянни битови или професионални дразнители. При някои пациенти може да действа и комбинация от фактори.

Всички тези фактори водят до оток и задебеляване на лигавицата на носа и синусите и стесняване на нормалните отвори на синусите към носа. В резултат на това се получава смущение на дренажа на секрет и натрупването му в околоносните кухини. Задържането на секрет допълнително уврежда лигавицата и нейната защитна функция и предразполага към развитие на инфекция. От своя страна инфекцията води до още по силно изразени промени в лигавицата и отворите на синусите. Получава се порочен кръг, който може да се прекъсне само чрез възстановяване на вентилацията и дренажа на синусите.

Като крайна фаза от развитието на хроничния синуит може да се получи и назална полипоза. Полипите представляват подуване на лигавицата, което постепенно нараства и изпълва синусите и носа, причинявайки по този начин силно затруднено дишане. Носната полипоза се развива особено бързо и агресивно при т.нар. триадна астма – съчетание от бронхиална астма, непоносимост към нестероидни противовъзпалителни средства и носна полипоза.

Целта на лечението е да се възстанови вентилацията и дренажа на синусите – т.е. да се възстанови проходимостта на отворите на синусите ида се подобри мукоцилиарния транспорт на сино-назалната лигавица. Това може да се осъществи с медикаментозно лечение – напр. промивки, назални кортикостероиди, муколитици, антибиотици при инфекция и др. или оперативно — чрез функционална ендоскопична хирургия на синусите с последващо консервативно лечение. Медикаментозната терапия е обичайно дълготрайна — назалните кортикостероиди се прилагат с месеци. При неуспех на консервативното лечение се преминава към оперативна интервенция. Предоперативно често се прилага курс от медикаментозно лечение — антибиотици и кортикостероиди – с цел да се подобри състоянието на лигавицата и да се подготви за оперативната интервенция.

Функционална ендоскопична хирургия на синусите /FESS/

FESS е минимално инвазивна хирургия на синусите, която се извършва през носа с помощта на ендоскопи, фини инструменти и микродебридери /шейвъри/. Обемът на операцията е строго индивидуален и се определя от клиничното състояние и находката от КТ на синусите. Операцията се извършва под обща анестезия и целта и е да отстрани носните полипи от синусите и носа, да разшири отворите на синусите при максимално запазване на неувредената лигавица. Възстановяването на дренажа и вентилацията на синусите води до оздравяване на лигавицата или до чувствително подобрение на състоянието и намаляване на симптоматиката. Отстраняването на полипозните маси води до подобряване на носното дишане. В зависимост от състоянието, операцията може да се ограничи само с отваряне на инфундибулума или да прерастне в операция на всички синуси. Отварянето на синусите улеснява проникването на носните спрейове и канки до лигавицата им. Често операцията води до подобряване на дишането през носа и обонянието. Секрецията става по-рядка и намалява, но това не може да се предвиди точно. При положение, че лигавицата на носа и синусите продуцира около 300 мл. секрет дневно, може да се очаква известно натичане към гърлото и след операцията.

FESS често се комбинира с операция на носната преграда (когато тя е изкривена и пречи на достъпа до синусите или води до затруднено носно дишане), или с намаляване на обема на долните носни конхи (при хипертрофия и затрудняване на носното дишане). В тези случаи допълнителните оперативни намеси спомагат за цялостно решение на проблемите в носа — отстраняване на възпалителния процес и подобряване на носното дишане.

Възстановяване и проследяване

След операцията носът е тампониран за около 24-48 часа. След свалянето на тампоните носът може да остане оточен и запушен до 3–4 седмици след оперативната интервенция. Това се дължи на следоперативен оток или образуване на гъста секреция и кори, или възпаление. Може да има епизодично леко кървене в резултат на отделяне на засъхналата секреция и кори. Затова, от голямо значенив е промиването на носа със солен разтвор. Следоперативната антибактериална и муколитична терапия дават възможност за предпазване от следоперативна инфекция, втечняване на секрецията и възстановяване на мукоцилиарната функция.

Веднага след операцията, не се препоръчва силно издухване на носа. Кихайте винаги с отворена уста, за да не се повишава налягането в синусите. Пациентите може да се чувстват неразположени и нетрудоспособни около 7–10 дни. Пълното заздравяване на лигавицата на носа и синусите трае от 3 до 6 седмици, в зависимост от обема на операцията. Това налага няколко следоперативни прегледа с ендоскопичен оглед на носа.

Какви усложнения могат да настъпят?

Леко кървене от носа или изтичане на кръвениста секреция от носа може да се очаква през първите няколко дни, особено при свалянето на тампоните. Кървенето обикновено спира с притискане на носа за около 10–20 минути, но понякога може да се наложи поставяне на нова тампонада. След операцията може да има и леки кръвонасядания по клепачите, но те преминават спонтанно за около седмица. Макар и рядко, след операцията може да се развие инфекция на синусите. Тя може да се познае по засилване на болката около очите и носа или силно главоболие, повишена температура. В този случай се налага консултация с лекуващия лекар и започване на противовъзпалително лечение.

При недобро почистване на носа и наличие на допиращи се раневи повърхности може да се образуват сраствания. Обичайно, промивките на носа и намазването с мехлеми са достатъчни за предпазване от сраствания, но ако те се образуват е важно да се отстранят докато са още съвсем фини — т.е. през първия месец от операцията.

Костта между очницата и синусите е много тънка и ако при операцията се наруши целостта й, пациентът може да има кръвонасядания около очите за няколко дни. Това не представлява особен проблем, ако не се духа силно носа и се киха с отворена уста. В противен случай може да проникне въздух в очницата и да се получи подуване на тъканите около очите за няколко дни. Ако хирургичната травма на очницата е голяма, могат да се засегнат очедвигателните мускули или зрителния нерв и при това да се предизвика двойно виждане и дори слепота, но тези усложнения са много редки и хирурзите правят всичко възможно да ги предотвратят.

Покривът на носната кухина е под на черепната основа. Ако при операцията се наруши тази стена и мозъчната обвивка, може да се получи изтичане на ликвор към носа. Ако този проблем се разпознае по време на хирургията, комуникацията между черепната кухина, мозъка и носа може да се затвори още при оперативната интервенция. В противен случай се налага допълнителна операция, тъй като съществува риск от развитие на менингит. Това усложнение е изключително рядко.

При FESS може да се засегне слъзния канал, което да причини сълзене. В големия брой случаи това преминава след няколко дни, но ако се образуват сраствания е възможно да се наложи и хирургическа корекция на слъзния канал.

Оперативното лечение на носната полипоза обичайно води до подобряване на обонянието, но при около 1% от пациентите е възможно и намаление или загуба на мириса след подобна хирургична интервенция.

Важно е да се знае, че при голямото мнозинство от пациенти усложнения не настъпват, а когато настъпят, повечето от тях могат да се коригират хирургически или с медикаментозно лечение. Проучвания в САЩ и Европа показват, че значими усложнения настъпват при около 0,5%–1% от случаите след FESS.

До момента аз не съм имал сериозни усложнения от ендоскопичната хирургия на синусите, но като част от пълната информация за операцията, считам, че пациентът трябва да знае всички възможни проблеми, свързани с нея.